"БОГ ДАВА, НО В КОШАРА НЕ ВКАРВА"

В света има много университети, институти и учебни центрове, нашата цивилизация се гордее с културните си постижения, но никъде няма училища, които да преподават най-нужната и най-трудната от всички науки - изкуството да живеем.Родителите предават на децата си само личната си представа за живота, която е свързана със собствения им опит и познания, но тя не съответства на неизменните вечни закони.

Утехата в религията не задоволява съвременния човек, който винаги и за всичко задава въпроса "Защо?" и желае да знае научните причини за нещата.

В стремежа си да осъзнаем нещата, започваме да анализираме, докато изпаднем в пунктуалност. В един момент установяваме, че в главата ни цари хаос и ни е все по-трудно да се придържаме към безспорните истини, които знаем. Друг е въпросът доколко те са безспорни и до каква степен са проявление на всеобхватни природни закони.

И тогава, в услуга на нашето безсилие, идват "чудесата", "тайнственото", "магичното". Всичко, което не можем да си обясним, автоматически придобива такъв характер.

Живеем във време, когато около нас все по-често срещаме хора с разширени сензитивни способности, т.е. те възприемат света с по-изострена чувствителност. И защото не притежаваме техните усещания, сме склонни да ги обявим за шарлатани.

Нужен ни е катаклизъм, за да повярваме в нещата, за които говорят.

Малко е да се каже, че Димитър Захариев бие тревога за състоянието, в което се намираме, за "новия" стар бич на човечеството - Синдрома на емоционалния срив. Популяризирайки проблема, с който се бори от 12 години, прави от всички нас съпричастници.

Дали страданието, през което минава поразеният от СЕС, го пречиства? - Кой знае?...

Но точно сред тези хора Димитър Захариев среща най-голямо разбиране - те го приемат с всичките му недостатъци и странности, стремят се към общуване и досег с него.

Изключение правят само поразените от 1-во ниво на СЕС - от тях като фонтан блика агресия, злоба, омраза. В процес на общуване и те се променят.

Изцелението обикновено започва с подобрение на умствените и емоционалните симптоми, преди да настъпи позитивна промяна във физическите симптоми.Понякога това е продължителен процес, понякога става много бързо; понякога физическите промени стават по същото време и със същото темпо, както и духовните промени.

Духовната и емоционалната промяна са необходими за истинското изцеление.

Твърденията на пациентите, че се чувстват по-спокойни, спят по-добре, справят се с ежедневието по-различно и по-лесно, са сигналите за подобряването - знаци, че пациентът се възстановява отвътре и това подобрение си пробива път навън към физическите симптоми. Обикновено, ако хората умствено и емоционално се чувстват по-добре, физическите им проблеми скоро отминават.

Един от незабележимите ефекти, които настъпват след намесата на Димитър Захариев, е по-философското отношение към самата болест, към живота и смъртта. За мнозина вече става въпрос не за излекувани болести или заздравели кости, а за качеството на живот.

То е свързано с жизнерадостта - не е непременно способността да не чувстваш болка или неудобство, а способността да се наслаждаваш на едно цвете, лудориите на едно дете или гледката на красива природна картина.

Жизнерадостния човек задължително е оптимист. Ако вярваме, че нещо може да се направи, вече сме спечелили половината битка. Позитивното отношение е задължително за стремящия се към усъвърщенстване човек. Възприемайки такова отношение, ние се изолираме от всички разрушителни вибрации и допускаме до себе си само положителните.

Над всеки град има електромагнитен облак, в който се събират инстинктивните, психическите и умствените вибрации на жителите му. Облакът се намира на височина, определена от плътността на вибрацията. Всички, които живеят или пристигат в този град, поглъщат вибрациите от облака. Тъй като за съжаление се движим в среда, подвластна на страстите и егоизма (в най-грубата му форма), лесно ще разберем, че всеки ден ни атакуват вредни сили (СЕС). Трудно е да издигнем емоционалната си вибрация над преобладаващата честота в определена социална група, но няма друг начин да се освободим от невидимото отровно въздействие на тези негативни сили.

Тъй като всички преминаваме през моменти на кризи и трудни ситуации, трябва да се стремим съзнателно да отхвърляме негативното и вредното.

Правилното отношение е да запазим спокойствие и на агресията да отговорим с кротост, на тъгата - с радост, на омразата - с любов.

Това е същността на думите на Димитър Захариев: "Не се карайте! Погледнете враговете си и мислете за поразения от СЕС като за болен човек!"

Много хора се чувстват нещастни, неразбрани, не на мястото си, оплакват се че никой не ги разбира и не им помага, че другите са безразлични към тях. Невъзможно е да има добра човешка връзка между егоисти, които се стремят да накарат другите да приемат техния начин на живот. Такива хора желаят да получат всичко - приятелство, разбиране, любов и помощ, но дори не им хрумва първо те да дадат на другия разбиране, помощ и любов.

Човек, който е безразличен към чуждите проблеми, ще пожъне само неразбиране.

Все пак важно е да знаем на кого да предложим приятелство и доверие, защото има хора, които са морално и духовно застинали и не само няма да ни върнат полученото, но ще ни причинят вреда. Максимата, която гласи: "Прави добро на всеки", би трябвало да се промени на "Прави добро, но внимавай на кого го правиш!".

Здравето, силата, младостта и красотата са качества на душата (нашето истинско Его) - те са физически доказателства за уравновесеност и енергия. Всичко, което се случва, има обяснение в разума, защото там се извършват промените, които проличават във физическото тяло.

Щастието е състояние на съзнането, но то е факторът, отключващ редица процеси в организма. Чувството за летене, еуфория има своето обяснение на физиологично ниво.

Поразените от III-то ниво на СЕС, се стремят чрез различни стимуланти да предизвикат чувството на щастие. Дали успяват?

За фундаментална промяна е нужна воля. Това не е декларативното "Искам да се променя", а чувството на необходимост.

Първата крачка е да променим себе си, да се заобичаме. Можем да се обичаме, само ако се самоуважаваме. Да уважаваме себе си означава да се освободим от всички онези неща, които презираме у другите, от скритите неща, които не уважаваме в себе си. И най-вече трябва да умеем да прощаваме - и на себе си, и на другите. Нека не се страхуваме да разберем кои сме в действителност.

Точно това ни дава Димитър Захариев - началния тласък по пътя на себепознаването. Останалото е наша лична отговорност, а тя е твърде голяма. Отговорността да изградим у себе си смирение, но не овчедушие; търпение, но не примирение; доброта, но не добродушност; сила, но не властност.

И в потвърждение на поговорката, с която започнах, бих казала: "Бог ни е дал срещата с Димитър Захариев, но дали ще продължим започнатото от него зависи само и единствено от нас!".

Назад Съдържание Напред