"КОЙТО ИДВА ПРИ МЕН, ЖИВЕЕ ДЪЛГО И ЩАСТЛИВО"

В процеса на разбиране и осъзнаване проблемите на СЕС, човек задължително минава през осъзнаването на някои нравствени категории. Те са решаващи за възприемането или отхвърлянето на дадена теза, твърдение или учение. Нещата опират до степента на информираност, до знанието за нещата.

И понеже никой от нас не е специалист във всички области, в голяма степен информацията се приема на доверие. А доверието не е нищо друго, освен вяра. Тя заема много особено и важно място в живота - вярва се в правотата и силата на експериментатора, на учения, в съществуването и всесилието на Бога, в истинността на религиозната догма, в собствените си възможности, в предопределението и т.н.

Т.е. вярва се във всичко!

Оказва се, че вярята в истинността, достоверността, значимостта и адекватността на всички видове въздействия върху човека е решаваща. Тя създава определена психологическа нагласа и насоченост на вниманието и мисловните процеси; тя определя накъде да се търси, тя ограничава полето на съзнателност и активност, концентрирайки всички сили там.

Силата на вярата може да бъде изключителна. Питайки се кое обуславя това всесилие, стигаме до извода, че това е значимостта и достоверността на информацията, която притежаваме.

Достоверна информация - това е информация, изоморфна на реални неща, вярна, истинна.

Значима информация - отнася се за важни, съществени неща, закони и т.н. - важни изобщо или само в дадена ситуация.

Мозъкът получава информация от около 109 рецептора и се справя с нея.

По отношение на несъзнателно постъпващата информация той има наследствени критерии и механизми, затвърдени от ефективната им работа в индивидуалните условия на личността.

Останалата информация се оценява от разсъдъка, жизнения опит и от авторитета на личности, догми, идеи...

Използването на авторитета тук е изключително целесъобразно, защото съкращава значително времето за добиване на необходимите знания и истини!

За онези от нас, които са запознати с основните принципи на науката Егология на Димитър Захариев, той се явява безспорен авторитет.

Тезата му, че червеното петно на тила е белег за дисбаланс в организма, е потвърдена в практиката. За нас не е необходимо да събираме и систематизираме отново фактологията, която той има. Това е все едно отново да откриваме колелото. В процес на запознаване с нещата, нашият собствен опит ни кара да разберем, че това е истина, а от убеждението за истинност до вярата и доверието крачката е много малка.

Не случайно най-важното условие за контакт с него е доверието!

Не са малко хората, които отиват при него с намерението "Я да видя този какво ще ми познае?". С тях контактът е невъзможен - издигнали са около себе си непробиваема стена от неверие. Тях той връща. Не желае и не може да прахосва сили, за да убеждава че "слънцето грее" или че "водата тече".

Допуска компромис за тези, които не знаят за СЕС, но в развитие биха могли да разберат нещата.

С други думи - става въпрос за процес на разбиране, а не на внушение и самовнушение.

Егологията е наука, в която няма измислени стойности - нещата се случват реално. Тук не бихме могли да говорим за "плацебоефект"! Въздействието няма нищо общо с внушението и резултатите са видими и измерими.

Какво всъщност става?

Въздействайки върху главата, Димитър Захариев въздейства върху "харддиска" (базата данни) - като се започне от емоционалните стойности, инстинкти, условни рефлекси и се свърши до синхронизиране работата на двете полукълба на мозъка - т.е. влияе върху истинската същност на "Homo Sapiens".

В този процес съзнанието е най-важният фактор. От него зависи до каква степен ще коригираме начина си на мислене, на постъпки, на живот.

Под влияние на СЕС, преценките ни за "истина", "стойност", "смисъл на съществуване", са драстично променени, изкривени. Не можем да реагираме адекватно на външните и вътрешните дразнители, на външната и вътрешната информация.

Основният елемент, който внася хаос, са негативните стойности - завист, егоизъм, злоба, омраза. Поддавайки им се, човек се заразява или самозаразява със синдрама. Мъката, нещастието, болката са негови всекидневни спътници. Страданието е всекидневно и опустошително!

Тук е мястото да си припомним максимата, че "щастливите хора си приличат, а всеки е нещастен по своему".

Нещастието ни кара да се затваряме в себе си, да издигаме стени между нас и хората.

Докато щастливият човек е готов да прегърне света. Той е ведър, радостен, усмихнат. При него няма "велики нещастия", оценява нещата според истинската им стойност, т.е. във всяка една ситуация има адекватна реакция.

В своята същност тя означава реакция с възможно минимален разход на енергия и време, с възможно максимален ефект, полезен за организма или обществото, постижим за дадените условия. Тя поражда оптимално състояние на организма, мобилизира всички негови резерви.

Това е истинската същност на Егологията - да ни върне адекватните реакции.

А адекватна реакция има, когато тяло и душа, съзнание и материя са в единство и хармония.

Хармонията внася ред в нас и в света около нас - тя е предпоставка за щастие. А щастливият човек е пълноценен - престава да се вторачва в маловажни проблеми и е склонен да възприеме света като цяло - започва да вижда взаимовръзката между нещата. Осъзнава своите отговорности и място.

Всичко това идва при нас, хората с петната на СЕС, чрез ръцете на Димитър Захариев.

"Г-н Захариев,
Вие ми върнахте живота, любовта и вярата в човека!
Не знаете колко бях отчаяна, когато дойдох за пръв път при Вас!
"Благодаря" е много слаба дума в сравнение с това, което изпитвам към Вас!
Бъдете здрав и щастлив, защото същото давате на хората.
04.07.1997 г., К.Й."

Назад Съдържание Напред