ХАРТИЯТА, КОЯТО НЕ ГОРИ

Днешният човек е толкова обременен, че е трудно да стигнеш до него с думи. Всекидневните грижи, проблемите и желанията, често първични, са нещата с които той живее и приема.

За мнозина поредицата статии, посветени на Синдрома на емоционалния срив, звучат като приказка. А всъщност приказката е единствената ни защитна позиция пред невъзможността да признаем съществуването на нещо, до което нашето прагматично съзнание отказва да се докосне.

И така...

"Имало едно време един човек, който пожелал дарбата, дадена му свише, да служи на хората. Ден след ден, той отдавал сърцето и душата си. "Прогледнал" - повечето от хората носели на врата си петно. Различно по интензивност, големина и форма, то в някаква степен предупреждавало за проблеми - междуличностни, лични и здравословни. В процес на работа била създадена и методика, която носела изцеление. Но този човек бил сам, а стремежът му да помогне на хората - огромен. Това го принудило да създаде помощни средства, които да стигат до всички нуждаещи се. Със свой приятел, решават да произвеждат дъвки, с активирана субстанция. Но нещата не потръгват и от цялото начинание остават огромен куп рекламни материали. Един ден му хрумва идеята, че може да ги използва като абсорбатори на негативната енергия, която носи всеки от нас.

Големите рекламни листове, с помощта на ножицата, стават малки листчета, на които пише "Доброта" или "Егология".

Раздава ги на всеки, посетил кабинета му.

Истински невероятното започва точно сега - след като е носил листчето известно време със себе си, пациентът трябва да го изгори. Но хартията отказва да гори като хартия.

"Запалих картончето преди да дойда - не можеше да гори с клечки кибрит. Поставих го върху пламъка на газов котлон - получи се пушек, а краищата на картончето приличаха на въглен. Само един път се появи пламък и той беше много зеленикав.
А.Б., Пловдив"


"Опитах се да запаля картончето в долния десен ъгъл. Успях едва на третия път. Пламъкът пропълзя нагоре и след това се върна надолу. Гореше със синьо-зелен пламък и много дим. Усещаше се миризма на изгоряла козина. Угасна преди да изгори цялото. Неколкократно палих парчетата, но не успях да ги изгоря.
С.С., София"
"Листчето, което запалих, горя с жълто-зелен пламък. Имаше много припуквания, като от време на време пламъкът заставаше перпендикулярно на листчето (образуваше се кръст). Миришеше на изгорял бакелит.
С.Г., София"

Това са три от многото впечатления, записани в специалната тетрадка, посветена на "Хартията, която не гори като хартия". С натрупването на фактологията, идват и изводите. А те са, че тестовете (листчетата) горят, когато има преодолима зараза със СЕС. Не горят, когато вирусът е активен и организмът не може да се справи сам, т.е. емоционалното възприятие е заразено със синдрома.

Странните пламъци се дължат на различните форми на въздействие - когато вирусът прави от човека атеист, невярващ, скептик - пламъкът е във формата на кръст. Завистта му придава друга форма - остриета, саби, змии...

Нищо чудно, негативните стойности - завист, злоба, омраза, да са вирусите на СЕС, т.е. СЕС се припокрива с магията - "видими магии".

Затова неутрализирането става чрез изгаряне. Прибягва се до пречистващата роля на огъня - практика, която сме наследили от далечните си предци. Те са го използвали за премахване на лошите усещания, нехармоничните емоции, нежеланите събития. Силата и същността му са в това, че той е една непрекъснато променяща се структура, разрушаваща и съзидаваща едновременно.

Неутрализирането на поетата негативна енергия е последователен процес - то не може да стане с изгарянето само на един тест. И това е така, защото СЕС е променлива величина - ту се проявява, ту изчезва - трябва да не се появява поне една година, за да се смята, че е премахнат."

Все още ли нещата, казани дотук ви звучат като приказка?

Българинът обикновено е привърженик на принципа "око да види, ръка да пипне" и, верен на тази максима, иска доказателства. А когато те се различават от обичайното, отсича: "Такова животно нема!".

Вече от години Димитър Захариев обяснява, показва и говори за Синдрома на емоционалния срив . Не са малко хората, които вече са наясно, особено онези, минали през кабинета му. Има и други - за тях най-важното нещо е ясновидството. То се явява едва ли не доказателство за правотата му.

Тук ще си позволя да го цитирам:

"Ясновидството е само средство, за да привлека вниманието ви към проблема. Моята единствена задача е да игнорирам СЕС, за да ни има, за да могат хората да придобият своите истински стойности."

В това отношение останалите - традиционна медицина, учени - биолози, химици, физици - са ни длъжници. Защото не е по силите на един човек да обхване проблема изцяло.

А че това е глобален проблем е факт!

И колкото по-бързо го проумеем, толкова по-скоро ще намерим верния път!

Назад Съдържание Напред