МЕДИИ И СЕС

Процеса на общуване бихме могли да наречем "изкуство за предаване и получаване на информация". За да бъде предадена информацията от един ум до друг, най-напред ни е необходим начин за символизиране на включените модели, трябва да постигнем съгласие за използваните символи. Много от проблемите в общуването произтичат от различията в кодирането. В същото време не бива да забравяме, че всички вербални и други символни системи за комуникация са създадени от някаква невербална или предвербална система. Тя може да е съвсем проста - посочваме книгата и казваме "книга", или е толкова сложна, колкото е сложен танцът на пчелите, съобщаващ на кошера за намерен прашец.

Вербалната комуникация изпълва по-голямата част от съзнателния ни ум. Невербалната - програмира във всеки един момент подсъзнанието ни.

Речта притежава ритъм. Всички ритмични неща подлежат на настройване. Психолози заснели няколко разговора и ги проектирали при много бавна скорост (1/48 сек.). По този начин успели да разбият думите на основните им звукови елементи. Тогава забелязали нещо много интересно - движенията на тялото и на слушателя, и на говорещия са в съвършен синхрон с гласа през цялото време. Движенията на слушателя се настройват към говорещия, а не са просто забавена реакция.

"Беше забелязано, че слушателите се движат в съвършен синхрон с речта на говорещия. Изглежда, че това е някаква форма на настройване, тъй като не съществуваше видимо закъснение дори и при 1/48 секунда...

... изглежда също така, че това е универсална характеристика на човешкото общуване. Така общуването е като танц, в който всеки от участниците е включен в сложни съвместни движения. Дори и напълно непознати хора демонстрират тази синхронизация."

Съдържанието на съобщението възниква, след като настъпи настройването. Преди този момент често е налице погрешно разбиране и неспособност да се схване същността.

Следователно слушателят не достига, а е част от говорещия.

Ако не сме способни да се настроим към вибриращите честоти около нас, не можем да изживеем връзката си със света. Ако не можем да се настроим, не можем да общуваме. Без общуването ние сме изолирани, отделени и отрязани от захранващите енергийни източници, така важни за дравето.

Точно както индуистите вярват, че звукът (вибрацията) създава цялата материя, комуникацията, независимо дали е славесна, химическа, психическа или електрическа - създава и поддържа живота. Без нея ще умрем - духовно и физически.

Думите, подобно на парите, сами по себе си са нищо. Значението им се крие изцяло в това, което те символизират, в реалността зад символите. И в същото време, те са много мощни като инструменти. Тяхната сила се крие във факта, че притежават значение.

Същността на комуникацията представлява символна метафора за отношения. Като се има предвид, че думите са символи на "предмети, качества или действия", метафората за нас е символ за техните взаимовръзки.

Тя е тази, която организира и осигурява структурата на съзнанието, която строи моста между ума и тялото.

Ролята на комуникацията във всяка промяна в нашата цивилизация е много голяма. Както с всяка друга сила, и с нея трябва да се борави много внимателно, тъй като всяка грешка също се умножава многократно. Погрешната информация, негативната пропаганда и политическото промиване на мозъците са само няколко примера за това.

Медиите насочват нашето внимание, а обикновено всичко следва посоката, в която се е насочило вниманието. Радио, телевизия, преса, кино - това са отделни проявления на факторите, които формират колектовното съзнание.

В тази връзка отговорността им е огромна.

Търсенето на сензации, с цената на всичко, измества предназначението им да възпитават, да изтъкват стойностните неща. Игнорират се морални ценности, които са гръбнака на човешкия живот. Волно или неволно стават разпространители на вируса на Синдрома на емоционалния срив.

"Едно мое близко семейство - чудесни хора, познавам ги от години - гледали по телевизията някакъв филм, а после и коментарно предаване на същата тема - за изневери, некоректно отношение между двата пола. И двамата забелязали, че именно след това предаване започнали скандалите помежду им - най-вероятно е участвал някой, заразен от СЕС. Дойдоха при мен - стигнали да развод и с червени петна по вратовете. Агресивни и непримирими - не можех да повярвам, че са стигнали до там. Обясних им за какво става дума, направихме сеансите. Петната изчезнаха, а заедно с тях и желанието за разваляне на семейството. Сега са живи и здрави, и живеят добре - както някога, преди да им се случи заразяването, преди да се появи синдромът на емоционалния срив.

Димитър Захариев".

С малки изключения, родната ни журналистика нехае за този проблем - в него няма сензация, а много болка. В някои редакции самите редактори спират материалите, посветени на синдрома - а вратовете им светят в червено като светофари.

Другаде, някои телевизионни водещи се изживяват като величия - щом си поканен, ще говориш само това, което ти се каже. Иначе си правиш реклама, а това е Национална телевизия! И накрая, по такъв начин режат и сглобяват предаването, че да сеят навсякъде неистова омраза, злоба и гняв. Целта не е да успокоят хората или да решат нечий проблем, а да създават конфронтация между хората - болни и здрави, лекари и учители, пенсионери и деца, българи и турци...

Неслучайно започнах тази статия с ролята на комуникацията в човешкия живот!

Всеки един от нас е в позицията на зрител, читател или слушател. Точно тук сме страшно уязвими - агресията, разделението и омразата ни удрят директно. Точно те са проявлението на 1-во ниво на СЕС.

И какво излиза - никой не иска да говори за проблема! В същото време, търсейки сензацията, сеят зараза.

Крайно време е да си дадем сметка за истинското състояние на нещата и да престанем да се правим на щрауси. Това, че сме заровили главите си в пясъка, не променя нищо. В нашите ръце и в лицето на Димитър Захариев е възможността за спасение - защото и добрината е заразна!

Назад Съдържание Напред