НАДЕЖДА ЗА ВСИЧКИ

Никъде досега не съм споменавала за петото ниво на СЕС. Разглеждала съм другите четири, цитирала съм случаи от тях, но за него мълчах. Дойде време да стане дума и за неговите поражения.

В архивите на Димитър Захариев няма снимки на петната от това ниво. А те са огромни, червено-лилави и обхващат голяма част от тилната област. Заболяванията са много тежки (много често онкологични) и лекувани с методите на традиционната медицина, почти винаги са с фатален край. Страшно е!

Ще цитирам само два от случайте в практиката на Д.Захариев с подобна диагноза. Те са от 1999 година, а в практиката си той е имал десетки такива, в който е успял да помогне. Предавайки дословно думите на пациентите, моята цел е да покажа, че надежда за изцеление има.

"През м.май 1999 г., след дълги изследвания в болница, констатацията на лекарите беше категорична - карцином на гърдата. Бучката беше много голяма - 8-10 см. Решението - операция, като преди операцията минах на много тежка химиотерапия. Предупредиха ме, че едно от последствията е окапване на косата.
Обаче, за мое щастие и по нечия воля, попаднах на еголога Д.Захариев. Започнах сеанси при него - всеки ден, в разстояние на два месеца.
Едновременно с това правех всички процедури, предписани от лекарите, т.е. химиотерапията. И вместо косата ми да падне, тя порасна още повече (наложи се да се подстрижа).
Вярвах му безрезервно, той даваше всичко, на което е способен, само да ми помогне.
Събра бучката и не позволи разсейки. Предполагам, че ако имаше още малко време, щеше да я стопи съвсем и нямаше да се наложи операция. Той изработи в мен много силен дух, който ми позволи да мисля, че всичко което се случва, не се отнася до мен.
Операцията беше успешна, сега съм отново пълноценна и щастлива, че съм ЖИВА.
Сега отново, почти всеки ден съм при него. Когато вляза в кабинета му и го видя усмихнат, имам чувството, че вссички проблеми ще изчезнат.
Благодаря на Бог, че го има, за да ни помага!
Благодаря, г-н Захариев, за всичко което направи за мен!
20.07.1999 г., М.Т., София "

Младежът, за когото става дума в следващия случай, идва при Димитър Захариев с диагноза-присъда, доказана от лекари в Израел. Приятелката му, запозната с проблемите на Синдрома на емоционалния срив, го довежда в кабинета.

"Днес, 31.10.1999 г., идвам за пореден път за сеанс при чудото, наречено Димитър Захариев. Приятелят ми има злокачествено заболяване и дойдох с надеждата за чудо! Чудесата обаче започват да стават и с мен. Аз съм вече нов човек, чувствам се изпълнена с доброта и чистота. Няма и следа от предишната ми озлобеност и вътрешна агресия. Целият ми организъм чувства положителна промяна. Аз кипя от енергия.
Приятелят ми беше опериран - подут лимфен възел под лявата мишница.
И, о чудо! Оказа се напълно здрав - и частта, която беше извадена! Самият той беше убеден в лошия изход и не можеше да повярва.
Думите ми към г-н Димитър Захариев са недостатъчни да изразят огромната промяна, която той внесе в живота ни. Той е нашият най-добър приятел, нашият учител, нашият изповедник! Кратките ми срещи с него ме зареждат толкова силно, необяснимо и невероятно! Лицето му излъчва най-топлата светлина! Сякаш вечно съм го познавала!
А белезите съществуват. Виждам ги всеки ден около себе си, със собствените си очи. Науката, която в момента гради ТОЙ има изключително голямо бъдеще, т.е. тя ще пребъде, ще стъпи на здрави основи и един ден всеки от нас ще я разбере. Но дотогава трябва да растем много - и умствено и душевно! Да надделеем материалните прегради, които спират човешкото в нас!
Г-н Захариев, благодаря Ви, не само от мое име, а и от името на всички хора (дори и все още непрозрелите)!"

Накрая ще цитирам Д.Захариев за взаимоотношенията традиционна медицина - лечители:

"С лекарите сме различни, а сме призвани да правим едно и също нещо - да помагаме на хората. Няма истински лечител, който да не признава, да не уважава традиционната медицина; да не иска да работи съвместно с лекарите; да се допълват методите.

Но отношението на лекарите към лечителите е преобладаващо негативно. Ревност ли е, безсилие ли е, неразбиране ли е - не знам. Факт е, че повечето хора търсят лечителите като краен изход, след като са получили диагнозата-присъда от лекаря. Обикновено това са тежки заболявания, в последен стадий - получават се и негативни резултати. Тогава ударите се сипят върху лечителя. Може да е помогнал на 99 човека преди това, щом не е успял при един - значи е шарлатанин!

Не отричам, че има и такива - хора без морал и съвест, за които е най-важното да вземат парите на страдалеца. Те са изобретателни, обещават чудеса и в много случаи успяват да заблудят хората.

Но има сила, която не може да бъде заблудена, има провидение и възмездие!"

А колко по-различни биха били нещата, ако го нямаше това противопоставяне официална медицина - лечители!

Колко повече надежда и помощ биха получили всички страдащи и болни!

Но очевидно и тук Синдромът на емоционалния срив си казва тежката дума - конфронтацията разделя и противопоставя, а губещите сме всички ние!

Назад Съдържание Напред