БЕБЕТАТА НА ДИМИТЪР ЗАХАРИЕВ

ДЕЦАТА НА ЕГОЛОГИЯТА
Loading...

Всеки от нас, поне веднъж в живота си, е задавал въпроса за смисъла на човешкото съществувание. Отговорите са толкова различни, колкото са и хората. И в цялото това различие има нещо, което е характерно за всички - стремежът да се възпроизведем, да продължим рода си в децата. Този стремеж природата е заложила у нас като инстинкт.

В цялостното развитие на човешката цивилизация винаги жената е символ на съзиданието, обновлението. Тя е пазителя и продължителя на рода. В тялото й става чудото на зачатието и раждането. Преди да стигне до този момент, задължително се извършва селекция. Мислене, усещания, чувства са подчинени само на едно - да направи правилния избор. Жената е тази, която избира. Мъжът може само да пожелае да участва в този процес. Здраво, нормално дете се ражда, само когато е направен правилният избор. Ако тя е послушала инстинкта си, ако е била вярна на себе си, всичко е наред. Но ако играят роля и други фактори - стремежът за по-охолен и осигурен живот заглуши вътрешния й глас, настъпва противоречие. След години това противоречие се плаща скъпо - или има неразбирателство между родители и деца, или се проявява някакъв дефект в детето.

Всяка жена непременно трябва да роди дете. Целият процес в организма й протича в тази посока. Ако не го направи по някаква причина - кариера, скрупули, малодушие, страх, тя просто върви срещу природата си. Като последица идват болестите - без значение какви.

Но нещата имат и друга страна - мъжът е събудил чувства, надежди. В един момент му омръзва да играе и си отива.

Колко деца са останали неродени по тази причина!

И тук е мястото да предадем посланието на Димитър Захариев :
"Абортът е грях, убийство, екзекуция! Няма прошка за него! Всяко заченато дете трябва да се роди! Решението за аборт в крайна сметка взема жената - нейна е преценката. Безотговорността на мъжа се наказва по други канали, но това е неизбежно. Природата и космическият разум не търпят празно и лъжа."

Понякога правим избор, чиито последици ни тежат цял живот. Съжаляваме, тръшкаме се, но всичко е безполезно - сами сме направили това, което и най-големият ни враг не би могъл. Емоционалните ни стойности са объркани, а емоциите са абсолютната стойност на живота. Те са ключа към духовното и физиологично състояние на личността. И когато са объркани, настъпва хаос и на физическо ниво. А това не е нищо друго, освен т.нар. от Димитър Захариев "Синдром на емоционалния срив" (СЕС). Проявленията му са много и различни. Едно от тях е стерилността. Видимо здрави партньори, при които не би трябвало да има никакъв проблем, не могат да имат деца. Започва се ходене по мъките - изследвания, които се влачат с години, надежди, разочарования.

А обяснението е толкова просто - погледнете вратовете си! И ако там е "цъфнало" червеното петно на Синдрома на емоционалния срив, то възможността да получите помощ от Димитър Захариев е огромна. В 12-годишната си практика той неведнъж се е сблъсквал с този проблем. В резултат от неговата намеса досега са се появили над 130 деца!

Методиката, която е създал за игнориране на СЕС, премахва и стерилитета.

Четиринадесет пъти са правени изследвания в микролаборатория за да се локализират процесите в организма на жената при този проблем. Всички те установяват, че в организма й се отделя кисел секрет, който Димитър Захариев нарича "антибебе" секрет. Този секрет изменя структурата на матката и тръбите (има опасност от извънматочна бременност или увреден плод), уврежда или унищожава сперматозоидите.

С премахването на петното се появяват и бебетата. Представете си хора, които 10 години са жадували за дете. Представете си как са се чувствали, когато лекарят им е казал: "Ще имате бебе!".

"Съпругата ми имаше стерилитет от години. След 10 сеанса при Димитър Захариев забременя и на Голяма Богородица ни се роди дъщеря...." 1994 г. А.А.
"Г-н ЗАХАРИЕВ,
Чувствам се добре, имам си красива дъщеря. Бъдете жив и здрав! 1996 г. Й.К.

"След претърпяна автомобилна катастрофа, в която загина внучката ми, лекарите казаха на дъщеря ми, че повече няма да може да роди. След няколко сеанса тя забременя и сега си имаме внучка М." 28.08.1997 г. Н.П.

Г. идва при Димитър Захариев с 12-годишен диабет. Отчаяно иска дете. Правят се няколко серии от сеанси. Настъпва забременяване, при което всички показатели са в норма, включително и кръвната захар. Но на него му се налага да отсъства две седмици от София и контактите се прекъсват. При Г. настъпва тотален срив - постъпва в болница със съмнения за отравяне на кръвта, без околоплодни води, бебето почти мъртво. Сложили я на системи - за да спасят поне нейния живот! В този момент Д. Захариев се завръща и се промъква в болницата. Ден подир ден се прави всичко възможно, за да оцелее и бебето. То се ражда в първата седмица на деветия месец - 2650 гр., 48 см., с нормална кръвна захар.

Сега то е голямо момче.

Случай след случай...

С всяка изминала година децата на Димитър Захариев стават все повече. Единственото, което иска от родителите им, е да му дадат снимка, да ги довеждат от време на време, за да ги вижда.

А те растат здрави, спокойни и уравновесени. Немислимо е при тях да настъпят фатални сривове. Радостта струи от очите им.

Взрете се в очите им - от тях греят малки слънца, слънца които носят огромна радост на всички. Но като че ли най-много на човека, който ги е "измолил", който е помогнал да дойдат на бял свят - Димитър Захариев . Той би могъл с часове да говори за "децата си". За него смисъла на човешкия живот са те. Затова никога не отказва да помогне в такава ситуация. На тях, на новите хора, които ще вървят по стъпките ни, които ще радват старините ни, които ще бъдат нашето продължение - нашата вечност!

Назад Съдържание Напред