ЕМОЦИИТЕ - НАЧИН НА УПОТРЕБА

"Всеки може да се разгневи - лесно е. Но да се разгневиш на необходимия човек, в необходимата степен, в необходимото време, с необходимата цел и по необходимия начин - не е лесно."
Аристотел ("Никомахова етика")

В своята "Никомахова етика", чрез философското изследване на добродетелта, характера и мъдрия живот, Аристотел отправя предизвикателство за интелигентен контрол над емоционалния ни свят. В нашите добре овладени страсти има мъдрост, която насочва мисленето ни, ценностите ни, оцеляването ни. Но тя лесно може да бъде изкривена и твърде часто се случва именно това (когато човек е поразен от Синдрома на емоционалния срив). Както и Аристотел сам отбелязва, проблемът не е в нашата емоционалност, а в нейната адекватност и изява.

По същността си всички емоции са подтици към действие, непосредствени програми за решаване на различни житейски ситуации, вложени от еволюцията в нас. Самият корен на думата "емоция" е motere - "движа се" на латински, плюс представката "е-", за да обозначи "местя се" и да внуши, че стимулът към действие е присъщ на всяка емоция. Фактът, че емоциите провокират действие, е особено очевиден при животните и децата. Единствено при "цивилизованите" възрастни често се случва да открием разрив между емоциите и наблюдаваната реакция.

Нека видим как става това - представете си следната ситуация: жена, която наскоро е преживяла развод. След месеци, прекарани в разправии за жилището, парите, децата и обидата от пренебрежението заради друга жена, тя споделя: "Просто вече не мисля за него, наистина ми е безразличен. Независимостта ми допада."

Но в този момент очите й се наливат със сълзи. Те издават тъгата й.

Противоречат ли си двете изявления? - И да, и не - едното е реакция на рационалното съзнание, а другото - на емоционалното. В буквалния смисъл на думата, ние притежаваме две съзнания - едно, което мисли, и друго - което чувства.

Тези два същностно различни начина на разбиране взаимодействат помежду си и изграждат нашия духовен живот. Рационалното съзнание е начин на разбиране, за който обикновено си даваме сметка: преобладаващ, когато сме будни, задълбочен, с възможности за анализ и рефлексия. Но едновременно с него съществува и втора система на разбиране: импулсивна и мощна, макар понякога и нелогична - емоционалното съзнание.

Дихотомията емоционално/рационално приблизително се доближава до общоприетото разграничение "сърце" и "глава". Усещането "със сърцето" за правотата на нещо е друг тип убеденост - по-дълбока сигурност от постигнатата по рационален път. При отношението рационално-емоционално в контрола над съзнанието се наблюдава тясна взаимовръзка: колкото по-интензивно е едно чувство, толкова повече емоционалното съзнание доминира и толкова по-неефикасно е рационалното съзнание.

Двата типа съзнание действат в устойчива хармония през повечето време. Различните начини на разбиране се преплитат, за да ни ориентират в света. Емоциите осигуряват и поддържат нужната за действието на разума информация, а разумът прецизира, а понякога и възпира изявата на емоциите.

Когато балансът разум-емоции е нарушен в полза на емоциите, говорим за заразяване със Синдрома на емоционалния срив. За да разберем по-пълно процеса, би трябвало да проследим развитието на човешкия мозък в неговата еволюция.

Човешкият мозък - около 1200 г клетки и междутъканни течности превишава около три пъти размера на мозъка при човекоподобните маймуни. През милионите години еволюция мозъкът се е развивал, а неговите по-висши центрове са се разгърнали като следствие от усложняването на долните, по-древни части (Развитието на мозъка в човешкия ембрион приблизително повтаря еволюционното развитие.).

Най-първичната част, обща за всички видове, е продълговатият мозък - едно разширение в горния край на гръбначния мозък. Той регулира основни жизнени функции, каквито са дишането, метаболизма, стереотипните реакции и движения. Това е набор от предварително програмирани регулатори, които поддържат телесните процеси в норма и реагират по начин, който гарантира оцеляването. Така бихме могли да си обясним появата на червеното петно при заразяване със СЕС - то се появява в областта на тила точно на мястото, където продълговатият мозък се свързва с главния.

От този най-примитивен мозък (има го още при влечугите), се обособяват центровете на емоциите. Милиони години по-късно в еволюцията, от емоционалните области възниква мислещият мозък или "неокортексът" - огромното тъканно разширение, което обхваща най-горните слоеве.

Т.е. емоционалният мозък съществува много преди появата на рационалния.

Най-древният център е центърът за мирис (обонятелният лоб). В онези времена миризмата е била първостепенен фактор за оцеляване (ядивно-токсично, враг, сексуално подходящ и т.н.).

От него започват развитието си другите емоционални центрове (те се локализират в края на продълговатия мозък под формата на пръстен). От тук идва и наименованието им "лимбична система" (на латински limbus означава пръстен). Тази структура усъвършенства заучаването и паметта.

В процес на еволюция върху двуслойния кортекс се добавят няколко нови слоя мозъчни клетки, които формират неокортекса. Той е факторът, на който се базират интелектуалните възможности, в него се съдържат центровете, които сварзват и осмислят сетивните възприятия. Той е отговорен за чувствителността и сложността на емоционалния живот.

При човека съотношението неокортекс-лимбична система е в полза на неокортекса. Това обяснява способността ни да реагираме по-нюансирано на своите емоции. Но това не означава, че той управлява целия ни емоционален живот. Най-важните, критични емоционални ситуации са подчинени на лимбичната система. Предполага се, че в такива моменти едно образувание в нея (наречено бадемовидно тяло), обявява извънредни обстоятелства, мобилизира останалата част отмозъка и я подчинява на своите условия. Реакцията възниква моментално и освобождава крайни реакции преди неокортексът (мислещият мозък) да съумее напълно да осъзнае какво става.

Джоузеф Льоду - специалист в Центъра по неврология към Нюйоркския университет - през 1993 г. открива ключовата роля на бадемовидното ядро за емоционалното ни възприятие. Според него всяка емоция се предопределя от различна област на мозъка. Общоприето е становището, че липсва ясно разграничен "емоционален мозък". Няколко системи вериги провеждат дадена емоция до отдалечените части на мозъка. Множеството пътища са свързани в ключови възли от лимбичната система, подчинени на бадемовидното ядро и предфронталните лобове.

Те играят ролята на психологични пазачи - пресяват всяка ситуация през въпросите: "Мразя ли това?", "То причинява ли ми болка?", "Страхувам ли се от него?".

Ако си отговори положително, разпространява съобщение за криза до всички части на мозъка. Отключва се секрецията на хормони от типа борба-бягство, мобилизират се центровете на движението, активират се сърдечно-съдовата система, мускулите и стомахът.

Изследванията на Льоду доказват, че сензорните системи от очите и ушите постъпват първо в таламуса, а оттам - през един синапс - в бадемовидното ядро; втори сигнал от таламуса се отпраща до неокортекса. Това отклонение позволява на бадемовидното ядро да реагира преди неокортекса, който набира сведения от мозъчните вериги от различни нива, преди напълно да възприеме информацията и впоследствие да зададе своята по-прецизна и диференцирана реакция. Т.е. има неврални пътища, които прескачат неокортекса. Това е възможност за мигновена емоционална реакция, но в същото време тя е неточна и не особено прецизна. Оправдана е само в момент на опасност, докато в други ситуации, когато опасността е твърде малка, излишната "бойна" хормонална смес се отлага в митохондриите. Така се стига до заразяване със Синдрома на емоционалния срив - емоциите се освобождават независимо от и преди мисълта. Ето защо всички тези процеси не са осъзнати и невролозите се задоволяват да използват термина "емоционално късо съединение". Този термин е възникнал въз основа на изследвания за ролята на синапсите в целия този процес. Те играят ролята, освен на проводници на нервни импулси, и на "предпазен бушон", произвеждайки специфично вещество (което забавя или изключва процеса). По този начин предотвратяват натоварването на "мрежата" по-нататък.

Съществуват вещества от вида на амфетамините, тонизиращите напитки (кафе, тоник...), които спират синтеза на отделяното блокиращо вещество, като по този начин подсилват "бушона", но изгарят "мрежата".

Рационалното съзнане рядко решава какви "трябва" да са емоциите ни. Чувствата обикновено ни спохождат като свършен факт. Онова, което рационалното съзнание обичайно е в състояние да контролира, е насоката на подобни реакции. Като оставим малкото изключения, не ние решаваме кога да се ядосаме, кога да сме тъжни и т.н.

С други думи балансът между емоция и разум е нормата, всичко останало е патология. Вече знаем, че СЕС засилва неконтролираните емоционални вэзприятия и води човека, като цяло, към срив. Точно тук се намесва Димитър Захариев - хармонията, която създава между разум и чувства е основата на неговата наука Егология .

Наука, за която тепърва ще се говори, тепърва ще намира своето приложение за разрешаването на човешките проблеми.

Назад Съдържание Напред