СЕС НЕ Е ОТ ВЧЕРА

Синдромът на емоционалния срив съпътства човечеството в неговото развитие. В корените на всички по-значими световни събития бихме могли да открием следите му - особено ако става дума за разруха. Реки от кръв са пролети заради него - Римската империя, Френската революция, всички войни.

Защо?

Защото човекът, заразен от СЕС, е мъдър. Той мълчаливо и тихо си страда, без да се самоизтъква. В действителност това са "свити" хора - притеснени, белязани, "мачкани". Но всяко търпение има своя край.В момента, в който вече не издържат, настъпват бунтовете, революциите, кървавите разправии. Едната страна е заразена, а другата - не. Незаразените обявяват другите за "езичници", "еретици", "безбожници" и битката започва.

Ще посоча примера, който Димитър Захариев дава в книгата си - Хитлер и евреите.

"Стремежът му е да създаде "чиста" раса. Но такава се прави от "чисти" хора. За да ги имат, трябва да унищожат вирусите (хората), които евентуално биха могли да дестабилизират бъдещето на "чистата" раса. Завладявайки все повече територии, Хитлер (и Германия) се сдобиват с огромен човешки ресурс. Част от него се подлага на опити в сферата на медицината. Целта е да се открие, да се разбере, да се изолира причината за особеното поведение на отделни групи хора. В обществото по особен начин се държат евреите. Точно те са отклонени за медицински цели. Евреинът е готов на компромис с всичко - само и само да просперира - той, бизнесът му, семейството му. Тези хора са не толкова заразени, колкото потърпевши от СЕС. По принцип в старите нации това е доста разпространено явление - човек подтиска собствените си емоционални стойности, живее в особена ситуация; има поведенчески реакции, които не могат да бъдат разбрани. Другото име на това поведение е "другомислие". Именно масовото другомислие на евреите ги обрича на тази безумна гибел.

Специалистите на Третия райх, разработвайки идеята за "чистата" раса, се досетили, че причината, "вирусът" на другомислието, би могъл да се изолира. И започнали, изолирайки първо хората в концентрационни лагери. Така под формата на медицински експеримент, започва най-страшнит геноцид на XX-ти век.

Ровят се в генетичния код, опитвайки се да променят цвета на очите, откривайки нови вируси, но това, което търсят го няма. "Вирусът" на различността, на другомислието не е открит и изолиран. Тогава хората са изпратени в газовите камери - носителите трябва да бъдат унищожени по най-сигурния начин.

Тези чудовища са били убедени, че служат на прогреса."

Този процес на конфронтиране, като резултат от СЕС, не е приключил с края на Втората световна война. Цялата ни съвременна история е под негов знаменател (наСЕС). Последния пример са събитията в Косово.

Като част от света, България не може да живее изолирано. Световните проблеми са и нейни. В обществото ни цари хаос, а в икономиката - разруха.

Единственият изход от ситуацията е нов възглед за света, нова култура и нова научна парадигма. Но новото трудно си пробива път - точно тук удря синдрома. Консерватизмът и закостенялото мислене са като капаци на очите ни - пречат ни да съзрем истинската картина на нещата.

Тук е мястото да припомня афоризма на Айнщайн, че "новите идеи срещат най-голяма съпротива от тези, които не ги разбират".

Т.е. разбирането е важно и необходимо условие, за да има промяна. А че промяна е нужна, е очевадно.

Поставяйки основите на науката Егология , Димитър Захариев прави първите крачки към промяната. Връща ни човещината и добротата - най-висшата същност за истинския човек. Те са предпоставките за контакта, а останалото си идва само - то е многопластово и пълноценно.

"Представете си, че сте на море и пясъка е изцапан с мазут. В стремежа си да не се изцапате, стъпвате много внимателно."

Точно това прави Егология за хората - пази ги от петната.

Тя е начин за стимулиране на собствените сили на организма да преодолее хаоса и негативните тенденции. Няма никакво съмнение, че невидимите нишки от мисъл и емоции променят основно химията на всяка клетка. Цялото ни тяло е едно поле от съзнание и дейността във вътрешността на клетките се влияе директно от начина, по който мислим и действаме. Напълно индивидуалният начин, по който филтрираме събитията, определя до каква степен те ще се окажат стресиращи за нас. Външните стресови фактори притежават основната функция да отключват различни механизми на реакция. Секретирането на кортизол и адреналин в големи количества е пагубно - провокират се заболявания.

Или с други думи, стресът не е нищо друго, освен 1-во ниво на СИНДРОМА НА ЕМОЦИОНАЛНИЯ СРИВ - защото неусвоената хормонална маса се натрупва в енергийните депа на клетката - митохондриите.

Много често усещането за непредсказуемост, за липса на контрол и отдушници за фрустрацията, са факторите, които ни самозаразяват със СЕС. Нашите спомени са това, което ни диктува какво ще ни уплаши и какво ще ни разгневи - реакциите са в зависимост от очакванията ни.

Нашите тела имат способността да освобождават големи количества хормони, които не се поддават на волеви контрол. Всеки път, когато сме в ситуация на някаква заплаха, се отделя малка несмъртоносна доза кортизол. Според физиолозите това означава, че човешкият организъм не е добре приспособен към условията на живот. Извън съзнателния ни контрол е също така и ефектът, който оказват глюкокортикоидите върху една сложна конфигурация от деструктивни процеси, като атрофиране на мускулите, диабет, умора, остеопороза, изтъняване на кожата, преразпределение на телесните мазнини, отслабване на кръвоносните съдове, свръхнапрежението, задържане на течности, подтискане на имунните функции и увредени умствени способности.

Всичко това са все симптоми на стероидно отравяне!

С други думи - Синдромът на емоционалния срив бавно и сигурно ни трови!

Изходът?

Един доказано възможен изход е методиката на Димитър Захариев. А тя се изразява в постигането на баланс между материалните, психичните и духовните измерения. Животът придобива цялостност и постигнатото единство поражда чувство на комфорт и сигурност.

Разбралият, знаещият, макар и в малка степен, носи промяна за себе си и за околните. Бавно върви процесът на регулация, но върви. Целта е да се създаде "хигиена на общуването" - чрез нея се създава една оптимална среда за неразпространение на СЕС.

И тогава от проблем, съпътствал човечеството през вековете, Синдромът на емоционалния срив ще се превърне в история.

Назад Съдържание Напред